„ПОДКОВА”
Иван Стоянов Есенски (р. 1949 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Всеволод Кузнецов
Иван Есенски
ПОДКОВА
И както нощем си седя,
и както
изпод перото листът бял въздиша,
ще прогърми.
Стрехата ще прокапе,
в стъклата ще се плиснат дълги нишки.
Ще се заблъскат в тъмното
конете,
пшеничен вятър
доловили с ноздри.
Ще трият гриви
в здравите въжета,
а щом ме видят, ще зацвилят остро…
И ще препуснат
гневни и гальовни
навън в дъжда.
И ще разкъса листа
онази неизмислена подкова,
която върху него съм измислил.
Иван Есенски
ПОДКОВА (перевод с болгарского языка на русский язык: Всеволод Кузнецов)
И как-то ночью сижу,
и вижу:
из-под пера белый лист вздыхает.
А за окном вот-вот прогремит...
Дождик по кровле забарабанит,
к стеклам прилипнут длинные пряди…
Топот послышится
диких коней,
ветер пшеничный,
ноздрями ловящих.
И будут тереть свои гривы
в прочных канатах.
А увидят меня, тут же дико заржут…
И помчатся галопом
гневные и ласковые
в объятья дождя.
И разорвут лист
этой не выдуманной подковы,
над ним, которую я придумал.